Един от най-красивите язовири в България е язовир Батак, разположен сред красивата природа на Западните Родопи. Той предлага прекрасни възможности за отдих, риболов и пешеходен туризъм. Създаден е преди около половин век на мястото на Баташкото блато и се явява шестият по големина в страната ни. Намира се на около 4 км. от историческия град Батак, който е известен със своята саможертва по време на Априлското въстание, когато през 1876 г. са избити жестоко над пет хиляди души от шестхилядното му население.

Язовир Батак принадлежи към област Пазарджик. Заема площ от 22 кв. км. и е едно от най-популярните места за риболов, който тук се практикува целогодишно. той предлага на своите посетители и разнообразни водни спортове - разходки с водни колела, лодки, джетове.

На западният бряг на язовира е разположен популярният курорт Язовир Батак, в местността Цигов чарк. Той е посещаван целогодишно. През лятото туристите могат да си наемат вила или да отседнат в някой от многобройните хотели и да се възползват от възможността за пълноценна почивка. Има изградени специални пешеходни маршрути, които са прекрасен начин да прекарате известно време сред природата и са се скриете под сенчестите дървета, когато времето е прекалено горещо.

През зимата пък, освен че риболовът в язовира също е възможен, можете да се възползвате от изградената скиписта с дължина 1500 м., която в долната си част е полегата и е подходяща дори за начинаещи скиори. Тя разполага с два въжени скивлека с ръкохватки, докато в горната си част, която е по-стръмна, е оборудвана с паничков скивлек.

На другия бряг на язовир Батак се намира летовището Дъното, което вече принадлежи към общинаПещера. Тъй като е по-малко известно, това място е доста по-тихо и спокойно от Цигов Чарк и съвсем недалеч от летовище Св. Константин. Ако сте любители на лова, можете предварително да се информирате за няколкото ловни стопанства, намиращи се на територията ба общината, които развиват и ловен туризъм.

Язовирът е прочут сред рибарите като идеална дестинация за риболов. Тръгвайки от летовище Дъното в посока Цигов Чар, ще попаднете на първият голям залив, който се намира на около 500 м. от язовирната стена. Тук се ловят предимно червеноперка и костур, а понякога и каракуда. Следващият голям залив е на около 200- 300 м. от първия. На него рибарите имат успех с червеноперка и бабушка, както и едра каракуда. Следващото подходящо място за робилов е известно като Македонски борум и при него се среща предимно едър и дребен шаран. В Баташкия залив кълве каракуда, а в местността, известна като Под Радецки, и червеноперка.

Ако отседнете по бреговете на язовир Батак, не се колебайте изобщо и посетете едноименния град, който предлага невероятни механи и многоборйни архитектурни забележителности. Посетете музейният комплекс в центъра, Църквата Св. Богородица, Олтарът на бесите в местността Дженевра, деветте действащи параклиса в района и множеството старинни къщи, обявени за паметници на културата.

Климатът около язовир Батак до 1000 м н.в. се характеризира като преходноконтинентален, а в планинския и високопланинския пояс климатът има планински характер. През зимата снегът се задържа от 2 до 5 месеца и тогава е най-подходящото време, през което скиорите и сноубордистите могат да практикуват любимия си спорт.

Освен изумрудените води на езерото Пейто, в рамките на Национален парк Банф (Banff National Park) може да се видят още три невероятно красиви езера, известни като езерата Върмилиън (Vermilion).

Тази защитена територия е разположена около Скалистите планини на Канада и е включена в списъка със Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Природният парк Банф се намира на около 130 км от Калгари, като обхваща площ от около 6641 кв. км.

Езерата Върмилиън са разположени западно от град Банф. Автомобилният път, който води покрай крайбрежието на общо трите езера Вермильон е дълъг около 11 км. Трите красиви водни басейна са се образували в долината на река Боу (Bow River), в самото подножие на планината Mount Norquay. Намират се между Трансканадската магистрала и железопътното трасе Canadian Pacific Railway.

Района на езерата Върмилиън е изключително ценен със своето био разнообразие. Изключително е разнообразието от растителни видове, диви животни и най-вече птици, като орнитолозите отдавна са превърнали Върмилиън във свое лобно място за наблюдение на птици.

Сред най-тачените пернати видове са плешивият орел, орел рибар и канадските гъски. Ако имате повечко късмет може да видите дори лосове и бобри.

Езерата Върмилиън са любимото място в Национален парк Банф на различни мигриращи водолюбиви птици. В началото на пролетта гледката тук е прелестна имайки предвид пъстрия животински свят на многото красиви птици. Белоглавите орли традиционно гнездят в рамките на езерата Върмилиън.

Още през далечната 1940 година Националното географско дружество обявени езерата Върмилиън за част от десетте най-красивите езера в САЩ.

Това остава непроменено и днес. Трите езера покриват обща площ от 40 000 декара вода, в които са се образували 365 острова. Езерата се простират на 40 километра в сърцето на региона Minnesota's Arrowhead Region.

Археологически разкопки доказват, че човешка дейност около езерата Върмилиън е имало още преди цели 10 800 години. Доказателство са намерените оръдия на труда и лагери.

Днес сред основните дейности, които посетителите на езерата Върмилиън могат да практикуват, са освен наблюдението на птици и животни, още колоездене, каране на кану в чистите води на водните басейни и всички видове екотуризъм.

В света има само две групи езера, които гордо носят името "Велики езера". Това са Великите езера в Северна Америка и Великите езера в Източна Африка. Африканските езера предизвикват особен интерес, тъй като в тях живеят много ендемични видове. Повечето от езерата са разположени едно до друго, образувайки по този начин огромни езерни комплекси, които заемат обща площ от над 170 хил. кв. км.

Трите най-големи езера на Източна Африка са езерото Виктория, езерото Малави и езерото Танганайка. Те са особено ценени от акваристите заради огромното богатство от цихлиди, които живеят в тях.

Това са сладководни тропически риби, които доста се отличават със "съзнателното" си поведение спрямо своите събратя. Отличителният им белег, е че те до последно се грижат за малките си, което впечатлява всички любители на рибите.

Езерото Виктория е на трето място по площ в света, Танганайка на седмо, а Малави на девето. Тези три езера са истинска гордост за държавите, на чиито територии се намират. Явяват се една от най-големите атракции за туристите и любителите на природата, тъй като предлагат изключителни природни гледки, богатсво на водния живот и на флората в околността им.

Освен Виктория, Малави и Танганайка, къмВеликите Африкански езера спадат езеро Алберт, заемащо площ от 5 300 km², езеро Едуард с площ от 2 325 km², Киву с площ 2 700 km² и Кьога с площ от 1 720 km².

Езерата започват да се проучват от европейците едва през 18 в. Тогава из тези земи се появяват мисионери, които имат за цел да християнизират местното население. Макар че усилията им до голяма степен се считат за успешни, те донасят със себе си множество болести от Стария континент, непознати за африканците. В резултат на тях над 60 % от местните жители умират. Чак през 50-те години на миналия век оригиналното население е възстановено.

Езерото Виктория е най-голямото тропическо езеро в света и е извор на най-дългото разклонение на река Нил. Площта му попада в пределите на Танзания, Кения и Уганда, като най-голяма част се полага на Танзания.

То е известно по света с многобройните международни състезания пориболов, които се провеждат по бреговете му. Причина за това е голямото богатство на всякъв вид риба.

Езерото Малави и Танганайка се явяват затворени системи. По разнообразие на видове от източно африканските езера на първо място е Малави, на второ Виктория и на трето Танганайка. Последното обаче може да се похвали със завидна възраст. То се е оформило още през миоцена, което го превръща в най-старото езеро на африканския континент, а според някои учени и в най-старото в света.

Особеността на Източноафриканските езера е, че те са доста изолирани, поради което в тях повечето цихлиди са ендемични и не могат да бъдат срещани никъде другаде по света. Всяка година се откриват нови и нови видове, които са строго специфични. Учените обясняват този факта най-вече с това, че езерата (особено Малави и Танганайка) са затворени екоститеми.

Можете да посетите Великите Африкански езера по всяко време на годината, но по-добре да се информирате за препоръчителните месеци в зависимост от това в коя държава предпочете да отидете.

Йонийско море представлява част от Средиземно море. Бреговете на Йонийско море се намират в три държави – в Гърция, Италия и Албания. Поради тази причина на брега на Йонийско море се намират и много курорти и пристанищни градове.

Водата на Йонийско море е толкова прозрачна, че я сравняват с цвета на небето. В Йонийско море се намира най-дълбокото място в Средиземно море. Това е падината Калипсо, която е с дълбочина 5267 метра.

В Италия градовете, които се намират на крайбрежието на Йонийско море, са Сицилия, Калабрия,Анкона, както и полуостров Саленто. Гръцките градове на брега на Йонийско море са Игуменица и Патрас, гръцки са и всички големи острови, които се намират на територията на морето.

Това са островите Закинтос, Итака, Корфу, Кефалония, Лефкада. Интересни са островите Пакси и Антипакси. Те са истински зелени бижута в безкрайната шир на Йонийско море. Островите са изпълнени с мистериозни морски пещери, и в една от тях, според античната митология, се е спотайвал самият бог на морето, когато се оглеждал за нова любима.

Сред островите на Йонийско море се откроява курортът Корфу, който е привлекателен за туристи от цял свят и е известен като перлата на Йонийско море. Великолепната растителност на острова е вхармония с разкошния светлосин цвят на морската вода.

Остров Лефкада е пълен с гъсти борови и маслинови горички, а също така и с разкошни извори и водопади. Остров Итака е известен най-вече като родината на митичния герой Одисей, възпят от древногръцкия поет Омир. На острова се намира древна крепост, която е известна като двореца на Одисей, владетеля на Итака. Тя привлича много туристи от цял свят, които искат да видят къде е живеел прочутия омиров герой.

В близост до митичния остров Итака се намира Кефалония, остров, който е изпъстрен с живописни селца и плодородни земи. На острова се намира национален резерват за опазване на черните борове, които не се срещат на друго място, освен на това място.

На юг от Кефалония се намира остров Закинтос, който е известен и като цветето на Йонийско море. Островът е известен със залива на костенурките от вида карета-карета, които са рядък и застрашен вид. Въпреки това всяка година от огромния брой новоизлюпили се костенурчета оцеляват само няколко. Край залива на костенурките има разкошен воден парк.

Йонийско море е известно като морето с една от най-силните сеизмични активности. То е и най-дълбокото и най-голямото от всички десет морета, които образуват Средиземно море. Дъното на Йонийско море представлява котловина и е покрито с тиня и пясък.

Заради това понякога водата става мътна, когато има засилена сеизмична активност на дъното на морето. Температурата на водата в Йонийско море стига от 14-15 през февруари до 25-26 през август. В Йонийско море има много видове риба – сред тях най-често срещани са скумрията, риба тон и калканът.

Варненското езеро е лиман, който е свързан с Черно море посредством широка два километра пясъчна ивица по суша и два канала - по вода. Това форминование се намира при устието на на река Провадийска и е най-голямото, и най-дълбоко в България. Голямата му естествена дълбочина позволява корабоплаване.

Варненското езеро е разделено от морето от непрекъснато увеличаваща се пясъчна траншея. Има продълговата форма, като южният бряг на езерото е висок и стръмен, докато северният е полегат.

Езерото е тектонично образувание, получено при издигането на морското равнище към края на плейстоцена. Дъното му представлява котловина, покрита с дебел тинест нанос. Околността се характеризира с множество долини. Пълната липса на водоизточници в близост до езерото се компенсира от Девненските извори и някои подводни извори в западната част. От тях получава водните си маси.

Други реки, вливащи се във Варненското езеро, са Игнатиевската река от Франгенското плато, Константиновската река, както и Пейнерджикския дол откъм Звездица. Някои от реките при пълноводие носят със себе си голямо количество кварцов пясък, като по този начин на много места са се образували плажни ивици.

Още преди Втората световна война Варненското езеро се е свързвало с морето посредством канал. След построяването на Аспаруховия мост е построен и втори канал "море-езеро". Свързването му с Варненския залив посредством два канала увеличава водообмена чрез пораждането на слаби течения между двата водни басейна. Свързва се и с разположеното западно Белославско езеро посредством трети канал. На последното е изградено пристанище Варна Запад.

Температурата, солеността и нивото на водата във Варненското езеро зависят в голяма степен от навлизащата от морето вода. Средногодишната температура в повърхностните слоеве на езерото е 14 С, а в придънния слой - около 8 С.

Бреговете на Варненското езеро са изпълнени с история. Обитавани още в праисторически времена, те дават премного информация за предците ни. Множеството останки от древни цивилизациидоказват предпочитанието на древните хора да живеят в близост до големи водоизточници.

На северния бряг на Варненското езеро се намира световно известния Варненски некропол. В него е открито най-старото златно съкровище в света. Експозицията е изложена целогодишно във Варненския музей.

В югоизточната част на Северно море се намира един друг необичаен воден басейн. Известен е като Ваденско море (Wadden Sea) и е разположен между бреговете на Северозападна континентална Европа и редица фризийски острови. То заема части от Германия, Дания и Холандия и е едно от моретата, чиито брегове са претърпели най-голяма модернизация от човешката ръка.

Облагородено е с многобройни диги и пътища, тъй като се характеризира с чести отливи и приливи. Нивото му на сол във водата е доста висока и въпреки мътния си вид е дом на голямо разнообразие от животни и растения. През 2009 г. Ваденско море, заемащо германските и холандските части, е включено в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и се радва на голям интерес от страна на гости и туристи от всички краища на света.

Бреговете на морето са особено колоритни по време на отлив. Тогава на мястото, на което допреди няколко часа е имало вода, се оформя обширна ивица земя, заета от тиня. Особено красив пейзаж се оформя на територията на Холандия. Всеки, който е снабден с високи гумени ботуши, може да преодолее лесно разстоянието между отделните острови. Местните жители дори си правят "кални разходки" не за спорта, а защото според тях това е изключително забавно приключение. Този блатен туризъм е известен от десетилетия и бързо набира много привърженици.

Възможностите за отдих на Ваденско море са много. Макар и да не разполага с красива плажна ивица, която да е осеяна с палми, чадъри и шезлонзи, тук особен интерес представляват кокетните селца и хората, които живеят в тях. Те са свикнали с постоянните приливи и отливи и дори могат да Ви разкажат многобройни легенди, свързани с морето и неговите обитатели. Много от жителите се занимават с риболов, а някои от тях дори си изкарват прехраната по този начин.

Селцата, пръснати по бреговете на морето, са много и няма как да се спомене всяко едно от тях. Независимо на чия територия се намирате, интерес представляват както холандските, така и германските и датските селца. Обърнете внимание на относително еднаквата им архитектура, едноетажните къщички, сгушени под масивни островърхи покриви и зелените дворове пред тях.

Погледнато в цифриВаденско море заема площ от около 10 000 кв. км., като се простира от Ден Хелдер в Холандия, преминава през по-големите устиета на германските реки и в северната си част завършва в Дания. В него са разположени многобройни острови, които въпреки че се наричат и Ваденски острови, са по-известни като Фризийски.

Може би най-странен вид има морето на територията на Холандия, тъй като тук неестественият кален пейзаж се е оформил най-вече благодарение на мощните приливи и отливи през периода 10-14в.

Ваденско море е дом на голям брой птици, поради което е рай за орнитолозите. Пернатите го използват или за място, на което да отседнат по време на миграцията си или просто като междинна спирка. Впечатляващи са ятата от чайки, чиито крясъци се чуват навсякъде по бреговете на морето.

можете да посетите Ваденско море по всяко време на годината, но все пак избягвайте зимните месеци, тъй като тогава бреговете му могат да са доста ветровити, мразовити и негостоприемни.

Камбоджа в продължение на десетилетия е била пренебрегвана като туристическа дестинация, най-вече заради многобройните военни конфликти в страната.

И днес тази държава не е особено подходяща за самостоятелно пътуване заради многобройните опасности, дебнещи наоколо. Относително спокоен обаче е големият ѝ град, Сиен Реап, който напоследък се радва на доста голям интерес.

Основна причина за това са не толкова красивите му сгради и оживения руски пазар, колкото намиращото се наблизо невероятно красиво езеро Тонле Сап (Tonle Sap Lake). В превод от кхмерски - официалният език, който се говори в Камбоджа, името на Тонле Сап означава Голямото езеро. И наистина - това е най-голямото вътрешно езеро в Югоизточна Азия, осигуряващо със своето богатство на ресурси голяма част от прехраната на многобройните рибарски селца, разположени по бреговете му.

Тонле Сап се намира в северозападните части на страната. Гледано от посока северозапад-югоизток, то има продълговата форма. Заема площ от 2500 кв. км, но през периода май и юни, когато дъждовете станат обилни, площта му става около четири пъти по-голяма. Тогава река Меконг е най-пълноводна и водите ѝ започват бързо да пълнят коритото на езерото.

Разхождайки се из красивата и буйна растителност, обрасла по бреговете на Тонле Сап, няма как да не Ви направят впечатление т. нар. "плуващи къщи". Поради честото покачване нивото на езерото тук всички постройки са или изградени върху високи колове, или представляват къщи-лодки, които са закрепени за дъното му. Тук водата определя живота на хората и това веднага се набива на очи. Богатата на риба река Тонле Сап и едноименното езеро са основен източник на тяхното препитание.

Сред многобройните реки и канали, които се виждат от двете страни на езерото, са накацали малки, сгушени селища, в които най-добре ще усетите автентичният начин на живот на камбоджанци. Тъй като в тази азиатска държава обработваемите площи не достигат, се обръща голямо внимание на риболова. Около 1 милион души си изкарват прехраната чрез този занаят, който за разлика от Европа тук не е просто хоби, а начин на изхранване.

По своята същност самият водоем представлява комбинирана система между езеро и река и заради своето екологично разнообразие е включен през 1997 г. в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Без него животът на много камбоджанци би бил немислим, а ролята, която играе в националната икономика, е огромна.

Като туристическа атракция езерото Тонле Сап може да бъде видяно и почувствано във всяко едно от малките селца и порутени дървени колибки-лодки. За туристите са предвидени и специални кейове, на които се предлагат различни топли напитки и местни ястия, приготвени от винаги прясна риба.

Можете да посетите езерото Тонле Сап по всяко време на годината. Като цяло за Камбоджа са препоръчителни месеците от ноември до февруари, когато не вали толкова често, но пък през месец май в столицата се чества денят, в който реката сменя посоката на течението си. Тогава Тонле Сап се изпълва с лодки, украсени с най-различни знаменца и цветя, а Пном Пен става особено живописна.

В Сенегал - африканската държава, известна като Страната на клонестия боабаб, повечето туристи идват да се запознаят с дивата природа и със сенегалската столица Дакар. Само на около 20 км. в северна посока от нея ще можете да се натъкнете на един наистина причудлив природен феномен. Повечето посетители на тази страна изучават предварително планираните екскурзии на местните фирми и често за тях остава неоткрито розовото езеро Ретба или Лак Роус, както го наричат местните, което се намира само на хвърлей разстояние от Дакар. Всеки, който е стигнал до него, обаче, никога не забравя необичайния му розов цвят, който изглежда направо абсурден насред пясъчните дюни около него.

Истината е, че езерото Ретба няма толкова наситения розов цвят като Австралийските розови езераи са малцина онези, които успяват да го зърнат в неговия розов цвят. По своята същност то обаче е забележително. В зависимост от сезона и от времето Ретба често променя цвета си от тъмно лилаво до розово, а има дни, през които дори изглежда като всяко друго езеро по света. Причина за промяната на цвета му са халофилните бактерии, виреещи в повечето розови езера по света, които имат червен оттенък и придават различен нюанс на водите на Ретба.

По думите на Майкъл Дансън от Университета в Бат "ягодовият цвят е продукт на организма Dunaliella Salina. Той произвежда червен пигмент, който поглъща и използва енергията на слънчевата светлина, като по време на този процес насища водата с розов цвят". Тези бактерии се срещат в почти всички розови езера по света и виреят главно по средата им, поради което розовия им оттенък се забелязва чак до бреговете.

Езерото Ретба, което заема площ от около 3 кв. км. се използва от местното население главно за съхранението на риба. Причина за това е относително високата му концентрация на сол, достигаща около 40 %. Казано иначе - на всеки литър вода се падат около 380 гр. сол.

Сенегалците влизат с лодки в Ретба и се заемат с извличането на сол от дъното му, което е традиция започнала от 70-те години на миналия век. Хората, занимаващи се с тази дейност, работят по не повече от 7 часа на ден, тъй като високата соленост уврежда кожата им. Намазват се с масло от ший, за да могат да се предпазят, но това не винаги се оказва успешно.

Друг интересен факт, свързан с Ретба, който освен това му придава и голяма популярност, е че то служи за крайна точка на световноизвестното състезание с коли- рали Дакар.

Езерото Ретба, чието име в превод означава Розово, е и прекрасен вариант за тези от Вас, които не могат да плуват. Солеността му често е сравнявана с тази в Мъртво море и в него наистина е почти невъзможно да потънеш. Освен това е и доста плитко, като само на най-дълбоките му части водата стига до три метра. Ентусиастите, които влизат в него не са малко, но е нужно да се запомни единствено факта, че не е добре да "плавате" във водите му прекалено дълго. Въпреки очарованието от това занимание, солта оказва доста негативен ефект върху човешката кожа и я изсушава.

Можете да посетите Ретба по всяко време на годината, но най-красив и наситен розов цвят то придобива по време на сухия сезон. Като цяло за Сенегал за най-благоприятни се считат месеците от декемрви до май.

Австралия, която е рай за любителите на екзотичната природа, наистина има с какво да се похвали. Наред с причудливи скални образувания като клисурите Хамърсли, Еърс Рок, необятната пустиня Пинакълс, тайнственият кратер Гос Блаф и планините Бангъл Бангъл, тя е успяла да съхрани в себе си и едно наистина удивително езеро, което е познато на малцина.

Странното при него е необичайния му пастелнорозов цвят, който му придава тайнственост и мистериозност. Това езеро е известно като Хелиър (Lake Hillier) и се намира на остров Милър, който макар и най-големият от архипелага Решерш, продължава и до днес да е необезпокояван от хората.

Остров Милър заема териториите в близост до южните брегове на Западна Австралия. Въпреки че тази държава е известна по света със своите многобройни розови езера, езерото Хилиър е най-загадъчно, тъй като до сега причината за розовия му цвят е неизвестна. Още през 1950 г., когато то вече е привличало погледите на мнозина туристи в страната, екип от изследователи се заема със задачата да разбере каква е причината за розовия му цвят.

Те силно се надявали това да се дължи на разпространението на особения вид водорасли, известни като Dunaliella salina, които се срещат доста често в останалите розови езера на Австралия и образуват пигмент, който заради червения цвят прави водите им да изглеждат розови. Наистина изумителен бил фактът, че наличие на Dunaliella salina така и не се потвърждава.

За първи път в историята езерото Хилиър се споменава през 1802 г., когато британски учени посещават острова. Те се натъкват на неописуемата гледка, която отделяла езерото от гъстите гори, обрасли по Мидъл. По-късно, през първата половина на 19 в., островът е бил заселен от ловци на китове и тюлени, а в началото на 20 в. за кратко е използван като база за добив на сол. Оттогава до днес той освен, че е напълно обезлюден е на практика напълно откъснат от света. На него идват само туристи и то изключително рядко, поради което природата му е успяла напълно да се съхрани.

Самото езеро е с диаметър от 600 м, има висока соленост и е доста плитко, което го превръща в прекрасен басейн за плуване. В него трудно може да потъне човек, но поради странния му цвят са малцина тези, решили да се потопят във водите му. Повечето туристи просто събират в шишетарозовата вода, за да покажат на близките си уникалния ѝ цвят.

Тъй като водите на езерото не винаги изглеждат розови и често променят цвета си в традиционното синьо-зеленикаво, местните жители считат, че ако Хилиър загуби розовия си цвят за повече от две години, предстои някаква ужасна катастрофа за човечеството.

Днес съществуват няколко теории за ослепително розовия цвят на езерото Хилиър, но никоя от тях не е потвърдена. Според някои учени причина за интересния цвят е комбинацията от морска сол и високите нива на сода бикарбонат. Според други изследователи това се дължи на червеникавите халофилни бактерии, намерени в езерото. Без значение каква е причината за розовия цвят на Хилиър, то си остава един от природните феномени по света.

Великобритания, една от най-посещаваните европейски държави, се гордее не само със своята вековна история и със старинните си градове. Тя има изключителна природа, която привлича като магнит все повече и повече туристи. Известна като Зеленият остров, тя предлага най-разнообразни варианти, за да се насладите на разходките на открито. Особено известна е Езерната област Лейк Дистрикт, която е вдъхновила едни от най-паметните стихове на Уърдсуърд. Безспорно всички езера тук предизвикват възхищение, но сред тях се откроява Уаст Уотър (Wast Water) - най-дълбокото езеро на Англия.

Долината на Уаст Уотър се е образувала преди около 10 000 години в резултат на разяждащата сила на глетчерите. Топящите се ледове бързо я запълнили, образувайки езеро, достигащо дълбочина от почти 80 метра. Поради оскъдните количества хранителни вещества, то не разполага с голямо разнообразие от растителен и животински свят, но очарованието на чистите му води и главозамайващите гледки са причина да е сред най-предпочитаните места за отдих в тази част на страната.

Уаст Уотър, както и цялата Езерна област, са служили за вдъхновение на Уилям Уърдсуърд, един от най-великите английски поети. Той е живеел тук заедно със сестра си и на практика не е напускал района до смъртта си през 1850 г. И наистина, всеки човек, посетил района на Уаст Уотър, ще остане като прикован пред разкрилата се пред него панорама.

През 1881 г. Уолтър Хаскет Смит, известен като Бащата на британското скално катерене, пристига в близост до Уаст Уотър и е очарован от извисяващият се в небето връх Грейт Гейбъл. Веднага решава да го покори, въпреки че по това време този спорт все още не е никак известен във Великобритания. През следващите години на няколко пъти прави опити да се изкачи до върха, но успява едва през 1886 г.

Този успех го прочува и насърчава много хора да го последват, като може би най-запомнящото изкачване се състои около 50 години след постижението на Смит, когато той, вече на 76-години, прави своето последно изкачване до Грейт Гейбъл заедно с 300 свои последователи.

Един от най-добрите хотели в Езерната област, който освен това е разположен на брега на Уаст Уотър, е Уесдейл Хед Ин. Намира се в долината Уайсдейли и е сред най-уединените кътчета, на които можете да прекарате почивката си. Известно е като едно от местата, на които често е отсядал Уолтър Хаскет Смит. Тук освен това е живял и Уил Ритсън, провъзгласен за най-големия лъжец в света.

Като собственик на Уесдейл Хед Ин през втората половина на 19 в. той си позволявал да развлича гостите си с добре съчинени истории, в които нямало и капка истина. Историите били поднесени по толкова увлекателен начин, че странноприменицата му бързо се разчула и се превърнала в едно от най-предпочитаните места, на които човек да отседне. Така е и до днес, а всяка година тук се провежда конкурса за Най-големия лъжец в света, посветен на Уил Ритсън.

Можете да посетите Уаст Уотър по всяко време на годината, но за предпочитане е да изберете месеците от май до септември. Дори и тогава, имайте предвид, че времето бързо може да се развали и да Ви застигнат дъждове. Ако искате да отседнете в една от десетте стаи на старинната страноприемница, е добре да си направите предварително резервации, тъй като интерес към нея винаги има. Добре е да значете, че стаите не разполагат с телевизори, защото хората, които отсядат в тях, идват тук най-вече, за да се откъснат от останалия свят.

В продължение на векове Финландия е била несправедливо пренебрегвана като туристическа дестинация. Мнозина са я считали за една изключително студена държава, която няма кой знае какво да предложи на своите гости. Това обаче съвсем не е така. Тя има изключителна култура и природа, както и множество архитектурни паметници.

Известна е като страната на хилядите езера, тъй като на територията ѝ има над 60 000 малки и големи езера, които ѝ придават неустоим вид. Макар че повечето са разположени в централните и южните ѝ части, образувайки Финландската езерна плоча, за най-красиво се счита езерото Инари, разположено на север. То е третото по големина във Финландия и най-голямото в Лапландия- безспорно най-екзотичното място в страната.

Езерото Инари заема площ от 1300 кв. км. Въпреки че стара лапландска поговорка гласи, че то е "толкова дълбоко, колкото и дълго", това естествено не е така. Дължината му е около 80 км., а дълбочината около 100 м. В него са пръснати над 3000 гористи острова, като някой от тях са толкова малки, че човек трудно би се закрепил на тях. Гледките към него са поразителни.

Човек трудно би си преставил, че зад Северната полярна окръжност може да има такава растителност. Причина за това е факта че оттук минава Северноатлантическото течение, което прави летните месеци много приятни, като дори не е толкова необичайно температурите да достигат до 30 градуса по Целзий.

Зимите наистина са студени, но ако сте добре облечени няма какво да Ви попречи да се насладите на красотата на езерото когато е замръзнало. В близост до него има и музей на самите на открито, където ще можете да видите традиционните им домове. Можете да посетите и островчето Уко, на което преди векове древните лапландци са оставяли дарове за боговете, за да ги омилостивят.

Растителния и животинският свят около тъмносините води на Инари е изключително богат. Тук растат типичните за района диви малини, които са оранжеви на цвят. От тях финландците правят известния ликьор Лакка, както и превъзходен конфитюр.

Сред обитателите на животински свят се отличават рисовете и лосовете, които са превърнали района около езерото в отлично място за лов. Във водите му се срещат пъстърва,костур, сьомга и бяла риба, а по тях грациозно плуват патици, гмурци и всякакви блатни птици.

Можете да посетите Лапландия и нейното неповторимо езеро Инари по всяко време на годината, но е особено красиво, когато настъпват белите нощи от месец май до месец септември. Ако разполагате с повече време е добре да посетите и Рованиеми, столицата на Лапландия. Тук пикът на сезона са продължаващите цял месец коледни празници.

През зимния сезон се провеждат Международните игри на първия сняг и рали в снега, зимните игри и полярния ски-маратон, както и празника "Арктически голф-дядо Коледа". Сред специалните туристически атракции в Лапландия спада кръщаването на Полярния кръг, издаването на свидетелство за пресичане на Полярния кръг, екскурзии до селото на Санта Клаус, обиколка на кучешка ферма и еленовъдна ферма и какво ли още не.

По света има множество езера, които пленяват посетителите си или с красотата си, или с размерите си, или с великолепната си обкръжаваща природа. Има едно езеро обаче, което може да се нарече рекордьор в няколко направления. То е най-соленото на Земята, една от най-горещите точки на планетата и най-ниската точка на континента Африка.

Това е езеро Асал (Lake Assal), намиращо се в Джибути, което освен всичко друго е признато от мнозина и за най-красивото солено езеро. И има защо. Ако погледнете снимките му, направени по въздух или самите Вие прелетите над него, ще останете смаяни от невероятните му цветове и оформление.

Гледано отгоре то изглежда като нарисувано от някой опитен художник, който използвайки всички нюанси на зеленото и смесвайки ги със синьо, бяло, бежово и кафяво, е създал една невероятна картина, която ако се продаваше със сигурност щеше да е оценена на стойност от милиони. Цветната палитра, която е изцяло дело на природата, е наистина една от малкото такива гледки, които могат да се видят по света.

Джибути е известна като страната с най-тънката земна кора, защото врящата магма се намира само на 7 км. под земната повърхност. Тази малка страна е изключително интересна от геоложка гледна точка, защото е част от Източноафриканския рифт, където Африканската литосферна плоча се откъсва от Азия, придвижвайки се на запад.

Дълбоките падини, които са се образували в резултат на деформацията на земната повърхност, са заети от многобройни солени езера, измежду които Асал е най-известното. Със своето разположение от минус 153 м. под морското равнище то се явява най-ниската точка на Африканския континент. Заобиколено е от угаснали вулкани и черни скали от лава и е сред основните атракции на държавата.

За някои езерото Асалима доста тъжен вид, тъй като тук няма да чуете чуруликането наптици или квакането на жаби. Неговите води са 10 пъти по-солени от тези на Мъртво море, поради което животински и растителен свят на практика няма. Единственото изключение са не особено красивите трънливи храсти, които по някакъв начин са успели да се адаптират към неприветливите условия и тук-там се виждат да помръдват бодлите си.

В същото време езеро Асал има един наистина уникален вид. На фона на катраненочерната пустиня, характерна за Джибути, то е в ярък контраст със заобикалящата го среда. Притежава неземна красота, дължаща се най-вече на белия му цвят, на изваяните от солните наслагвания фигури и на солните образувания на повърхността, които са в почти всички цветове на дъгата.

Благодарение на многобройните си солени езера и най-вече на Асал, Джибути се е превърнала в държавата, притежаваща най-много запаси отсол. От незапомнени времена афарите (40% от местното население на Джибути, известни и като данакил)събират по бреговете му сол с помощта на специална закривена кама, която получават от бащите си след завършване на пълнолетието си. След като солта е извадена, тя се поставя в пакети, които се завързват с палмови листа и после се продават по пазарите.

Ако сте решили да посетите тази държава и нейното уникално езеро Асал, имайте предвид, че времето тук винаги е много горещо, с температури често надхвърлящи 50 градуса по Целзий. За най-подходящи месеци се считат тези от октомври до април.

Езерото Танганайка, известно и като Танганика, е най-старото езеро в Африка и е седмото по големина в света. Заема площ от 34 000 кв. км, което е повече отколкото площта на Белгия. То е част от Великите Африкански езера и заедно с езеро Малави и езерото Виктория е истинско богатство за африканския континент. Граничи с Бурунди, Конго, Танзания и Замбия и се явява една от основните атракции в тези държави. Предизвиква интерес у хиляди посетители в Източна Африка, някои от тях дошли до тук специално за да го зърнат с очите си.

Погледнато в цифри, Танганайка има дължина от над 600 км. и ширина над 80 км. Със своята дълбочина от 1470 м. то е второто по дълбочина в света. Поради огромните си размери то има относително стабилен химически състав и не се характеризира с големи разлики между температурите на дъното и на повърхността. Формирало се е още през миоцена, след като силната вулканична активност и приплъзването на пластовете са довели до образуването на Африканските разломни долини.

Танганайка е открито от европейците едва през 1858 г. Носи това име от бившата държава и колония Танганайка, която се е намирала на изток от него до 1964 г. Явява се част от поредицатаезера, разположени в Източна Африка - Киву, Няса, Руква и др. След Байкал в Сибир Танганайка е второто по обем сладководно езеро в света.

Особено популярно е езерото Танганайка заради богатството си от цихлиди. Това са тропически риби, които обичат сладките води. Те са от семейство Cichlidae, което е подклас на Telostei. В Танганайка те живеят само в най-горния слой на езерото. Това важи и за останалите риби, тъй като там има повече кислород.

Особена черта на цихлидите е тяхното поведение. Те дълго време се грижат за своите малки, дори и след като вече са започнали да плуват свободно. Такава родителска грижа малко риби проявяват.

Тъй като Танганайка е затворена система, повечето видове в него са ендемични. Тук можете да срещнете около 200 вида цихлиди, като всяка година учените откриват все по-голямо разнообразие. За съжаление водите на Танганайка все още не са добре проучени, особено на танзанийска и конгоанска територия. Всички изследователи обаче са на мнение, че въпреки че останалите африкански езера разполагат с по-голямо разнообразие на видове, цихлидите тук са по-специфични. Особен интерес за учените предизвиква видът Boulengerochromis microlepis, който се явява най-голямата цихлида в езерото. Тя достига дължина от 90 см и често тежи над 3 кг. Най-малката цихлида пък е едва 4 см., тъй като тя живее и се размножава в черупки от охлюви.

Според Пиер Брихард, белгийски акварист, езерото Танганайка "не е просто едно от Великите Африкански езера или някое вътрешно море. Никъде другаде в Африка, а доколкото знам и в света, не може да се открие толкова голямо и толкова дълбоко езеро, чиито жизнен цикъл обвхваща толкова много милиони години непрекъсната и постепенна еволюция." Той счита, че то е изключителен пример за ендемизъм, тъй като над 95% от видовете цихлиди могат да се срещнат само тук и никъде другаде по света.

Можете да посетите езерото Танганайка по всяко време на годината, но имайте предвид, че летните месеци могат да са доста топли. По-голямата част от езерото се намира в демократична Република Конго.

Няма спор, че чудесата по света са безброй. Има такива обаче, които наистина успяват да ни впечатлят и развълнуват. Няма човек, който да е избрал Източна Африка за своя дестинация и да не се е зачудил защо многобройните източноафрикански содени езера са изброявани като едно от природните чудеса. Причината не е една.

На първо място - със своите наситени цветове и бълбукащи въздушни мехурчета, те представляват една рядко виждана гледка. На второ място - те са се превърнали в дом на безброй фламинго, поради което езерата, гледани отвисоко придобиват розовия цвят на тези грациозни птици. И на трето място - малко хора са успели да се приближат до тях, което ги превръща в истинско предизвикателсвто за всеки любител на силните усещания.

Групата содени езера се намират в Източноафриканската рифтова зона. Те са плитки, клокочещи от микроскопичните организми, горещи и наситени със сода. Заради химическия си състав те са пълни с милиарди водорасли и микроорганизми, поради което цветът на водата се променя от грахово зелена до розова, в зависимост от сезоните. На места, на които поради изпаренията водата почти е изчезнала, те имат бял цвят, особено по бреговете, където се е утаила содата.

В продължение на векове Източноафрикански содени езера остават неоткрити за европейците, а след като разбират за тях, се оказва почти невъзможно да ги достигнат. Сред най-смелите опити е този на британския естествоизпитател Лесли Браун, живеещ в Кения. Той проявява голям интерес към езерата най-вече чудейки се как така птиците фламинго успяват да се размножават целогодишно в тази доста неприветлива среда.

През 50-те години на миналия век той решава да предприеме пътешествие до езерото Натрон. Чува, че то се е превърнало в убежище на фламингото, което много го изненадва, тъй като това езеро е съвсем безотточно, с една от най-високите концентрации на сода и в същото време прекалено горещо. Водата в него през деня се качва почти до 40 градуса по Целзий. Направо изглежда невъзможно каквито и да са птици да са харесали такова място за свой дом.

Лесли Браун се отправя на път и изминава над 10 км. пеша, за да може да се оближи достатъчно до своята цел. Наистина стига до Натрон и поглеждайки към изсъхнала му содена кора, той решава, че брегът му е достатъчно сигурен и че ще може да го издържи. Първоначално плахо, по-късно той проявява по-голяма смелост и започва да се движи по-бързо по кората. Внезапно тя се пропуква и изследователят затъва във вонящата кал.

Със содена прах се напълват дрехите му, обувките и дори питейната вода, която носи със себе си. Едва успява да излезе от езерото, но излизайки на твърда земя, той се опитва да изтръска содения прах от тялото си, което при допира с въздуха веднага се покрива с мехури. Успява да стигне до своя лагер, но от изтощение и болка припада. Настанен е в болница и успява да се възстанови чак след 6 седмици. Въпреки това премеждие той е доволен от постигнатото и най-вече от невероятната гледка, на която е станал свидетел.

Днес вече знаем, че Източноафрикански содени езера са рай за фламингото. Тук се срещат около 50 000 техни представители, които се придвижват от езеро на езеро в зависимост от това в кое от всички могат да намерят най-много храна. Предпочитат оточните езера като Богория, Елментейта и Накуру, тъй като водата тук не застоява, а съдържанието на сода е донякъде контролирано.

На територията на Русия се намира едно толкова солено езеро, че водите му по състав се доближават до тези на Мъртво море. Това е езерото Баскунчак (Lake Baskunchak), което се явява най-соленото езеро в Европа. Захранвано е от река Горкая и от него идват над 80% от общия добив на сол в Русия. В зависимост от нуждите на населението от него се извлича между 1.5 милиона тона сол до 5 милиона тона годишно. Разпростира се на площ от 115 кв. км. на територията на Богдинско-Баскунчакския резерват.

Не е толкова често посещавана туристическа дестинация заради слабата му популярност, но истината е, че водите му са с доказани целебни свойства и местните жители разчитат на тях при лекуването на редица болести. Хора от всички краища на Русия се стичат тук както за да търсят лек за своите заболявания, така и просто за да се отпуснат в солените му води, в които няма как да се потъне.

Добивът на сол от Баскунчак започва още през 8 в., а в историческите документи за него е написано, че е място, на което "чупят сол, чиста като лед". През първата половина на 19 в. на брега му са поставени помпи, за да може лугата да бъде изсмукана. По-късно е направен цял комбайн, който успява да произведе до 300 тона сол в денонощие.

Интересни факти, свързани с езерото Баскунчак, има много. Един от тях е, че заради огромното количество сол, което трябва да бъде извозено до различни краища на огромната държава, се налага построяването на Баскунчакската гара през 1881 г. сериозен проблем обаче се оказва факта, че заради високата соленост всичко метално се разяжда. Това е причината, в случай на повреда по ж.п. релсите те да не се ремонтират, а директно да се поставят нови.

Освен че от Баскунчак се извлича сол, то е ценен фактор и за балнеотуризма. Лечебната му кал е изключително ефективна при възпалителни процеси. Има терапевтичен и спазмолитичен ефект и се използва за подобряване циркулацията на кръвта. препоръчва се за хора, имащи заболявания на опорно-двигателния апарат, на пикочната и половата система, на нервната система, на храносмилателната и дихателната система, както и при заболявания на ушите, носа и гърлото или кожни раздразнения.

На брега на езерото има санаториум, който разполага с няколко заведения за хранене,фитнес и сауна. Предлагат се най-модерни спа-процедури и е сред предпочитаните места за отдих в района. За човек на ден заедно с включени лечебни процедури и три хранения дневно излиза около 2000 рубли. В близост се намира и Домът на културата Соляников, в който освен музей има уютно кафене и множество детски забавления.

Най-подходящото време за посещение на Баскунчак е през лятото. През периода от юни до май бреговете му се изпълват с тълпи от туристи, които се къпят в него и се мажат с лечебна кал. Не е необходимо да страдате от някакво заболяване, за да дойдете до тук. Водите му от векове са признати за лековити и ще имат благотворно въздействие върху цялостната Ви имунна система.

Преспанското езеро е езеро в Република Македония, Гърция и Албания. Разположено е в югозападната част на Македония и за нея то се явява второто по големина. Отделено е от най-голямото македонско езеро - Охридското, с планина Галичица. На неговите територии се намират два скалисти острова - Голем град в Македония и Мал град на територията на Албания.

Преспанското езеро се разделя на Голямо Преспанско езеро, което е македонската част и на Малко Преспанско езеро, разположено в Гърция и отчасти в Албания. Когато се говори за Преспанско езеро се има предвид Голямото Преспанско езеро в Република Македония.

Преспанското езеро и областта около него са изключително красиви. То се смята за един от най-очарователните сладководни басейни в цяла югоизточна Европа. Има богато разнообразие на флора и фауна. Сред по-известние риби, плуващи във водите му са уклеят, който сред местното население е известен като нивичка и скобарът, познат като скобуст.

В зависимост от сезона общата площ на езерото се разпростира между 274 03 кв. км. и 275 40 кв. км. Най-дълбоката измерена дълбочина е 54 м.

Водите на Преспанското езеро преминават към Охридското езеро. Свързано е с него с подземни канали. Най-голямата част от водите на Преспанското езро преминават кум Охридското в областта на известния манастир "Свети Наум". Той се намира в югоизточната част на Охридското езеро, до македонската граница с Албания.

Земите около Преспанското езeро са населявани от векове от славянските племена, от които идва и името Преспа, което на старобългарски означава място, на което има много сняг. Това се дължи на факта, че по върховете на планина Галичица може да се види сняг дори и през късната пролет. Дори и в района на Малкото Преспанско езеро, разположено на територията на гърците, местните жители са запазили старобългарското име Преспа.

Преспанското езеро е известна туристическа дестинация. Водите му са чисти и бистри и е любимо място за любителите на водните спортове. Освен от местното население, то е посещавано и от туристи от цял свят, дошли да се разходят из красивите му брегове или просто да си отпочинат в някои от близките курорти.

Целият район около Голямото Преспанско езеро се казва Преспа с център град Ресен. Всички македонски курорти около Преспанското езеро предлагат добри условия за туризъм. По-известните са Отошево, Крани, Асамати, Претор и други. Всички те са разположени в македонската част на езерото.

Единствено Отошево е по-обезлюдено, което пък го прави примамлива цел за желаещите усамотение гости на Македония. В другите курортни селца също живеят едва по няколкостотин души. Населението е гостоприемно, отзивчиво и се радва всяка година да посреща нови гости.

Интерес за туристите представлява остров Голям град, който е дълъг около километър. На него се намират царските градини на цар Самуил. Целият е покрит със зеленина и овощни дървета. Макар и относително трудно достъпен, той е прекрасен избор за разходка сред природата, докато се чува плясъка на блъскащите се в него води на езерото.

Преспанското езеро е една чудесна туристическа дестинация за любителите на природата, тишината, чистите води, както и на екотуризма. Най-подходящият сезон за посещаването му е през лятото, но и късната пролет и ранната есен предлагат добри климатични условия.

Езеро Грейт Беър (Lake Great Bear) е най-голямото езеро в Канада. Освен него има и по-големи канадски езера, но те са разположени на границата със САЩ. Намира се на Северния полярен кръг. Със своята площ от 31 153 кв. км. то се нарежда на трето място по големина в Северна Америка и седмо по големина в света. Най-голямата измерена дълбочина е около 446 метра.

Тъй като е разположено много на север, езерото е замръзнало от ноември до юли. Ниските температури са причина водите му да изглеждат невероятно бистри и чисти и дъното му се вижда даже и на голяма дълбочина.

Езеро Грейт Беър преминава към водите на река Грейт Беър, от която се смята, че произхожда името му. Реката после се влива в река Макензи. Изчислено е, че езерото е на възраст от 124 години. В него има 26 основни острова.

В превод името на езерото означава "Велика мечка". Смята се, че произлиза от факта, че в областта му се срещат много мечки, а прилагателното "велика" е заради неговите гигантски размери. Някои етимолози пък вярват, че аборигените са кръстили така езерото заради отразяващото се в кристалните му води съзвездие "Голямата мечка".

Европейците научават за присъствието на това огромно езеро относително наскоро. Първи за него разбира Питър Понд през 1783-1784. По-късно, някъде около 1800 г., езерото става известно място за улов на риба и тук се заселват няколко души. Те изучават от местните аборигени технологията на изсушаване на риба, която по-късно се превръща в доходоносен занаят в Европа.

Намиращото се почти на края на света езеро - на стотици километри далеч от всякаква цивилизация - Грейт Беър се наслаждава на едва 400 риболовци годишно. Те от своя страна се радват на рекордния брой плуващи и развъждащи се в езерото пъстърви и сьомгови риби. Някои от тях достигат гигантски размери и стават риби-рекордьори.

През 1995 г. е хваната пъстърва, тежаща почти 33 кг., което я прави най-голямата пъстърва, хващана някога на въдица.

В околностите на езерото единственото слабо заселено място е Deline, което разполага само с няколко къщички. Част от тях са обитавани от фирми-организатори на лов и риболов в района на езерото.

Докато се разхождате по бреговете на езерото Грейт Беър не се учудвайте ако видите в далечината елени, лосове, мускусни бикове и дори запазили се с векове индиански колиби. Можете да разберете красотата на това девствено езеро едва когато го видите.

Ако сте риболовци трябва да планирате своето пътуване според това с каква група ще заминете. Има пакетни цени в зависимост от това колко риболовци ще сте и за колко време ще останете. Ако например сте четирима рибари и оставате за една седмица, трябва да оставите на фирмата, която ще ви приеме и ще се погрижи за доброто ви изкарване, депозит от 4000 долара.

Има специални предложения и за любителите на лова. Има организирани групи, които тръгват рано сутринта с лодка или хеликоптер. Не е необходимо да бързате докато се забавлявате. Ако желаете можете да се приберете чак вечерта, когато става време за коктейлите, които ви се предлагат от избраната от вас фирма.

В Нов Южен Уелс, Австралия, се намира една необикновена област. Това е района, познат катоВиландра, в който са разположени пресъхналите езера Уиландра. Той има международно значение, тъй като тук са открити археологически доказателства за човешко присъствие от преди 45-60 000 години.

Намерени са множество човешки и животински фосили и вкаменелости, чрез които може да се проследи еволюциаята на човека. Особен интерес представляват и останките от огромни торбести бозайници, които са намерени в областта. Заради своята значимост езерната област Виландра е включена през 1981 г. в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Езерата Уиландра заемат площ от над 2400 кв. км. Образували са се преди повече от 2 млн. години в Нов Южен Уелс, Австралия. Някога те са притежавали растително покритие. Когато през 18 в. пристигат първите европейски заселници, те донасят със себе си зайци и овце, които бързо унищожават растителния свят в езерната област. Бурните ветрове довеждат до сравнително бърза ерозия, която позволява появата на много археологически находки.

От направените проучвания през 20 век става ясно, че езерната област е била населявана от аборигени още преди 50 хиляди години. Няма точни доказателства откъде са пристигнали, но според повечето изследователи те идват от Югоизточна Азия. Бързо са се разпрострели по целия австралийски континент, за което свидетелстват множество открития, направени в различни части на Австралия.

Особен интерес представлява културата на аборигените, която до голяма степен е успяла да се съхрани с времето. Етнолозите започват да проявяват интерес към нея и да се опитат да се запознаят с обичаите и езиците на различните племена едва през 19в., когато най-древните традиции са забравени. От направените разкопки при Виландра, при които се откриват най-старите човешки останки на континента, става ясно, че още преди десетки хиляди години този древен народ е имал религиозни ритуали. В езерната област са открити следи от най-ранната кремация в историята на човечеството.

Открити са следи от праисторически хора, живяли тук преди около 14 000 години. За тях изследователите все още водят спорове дали са били късна форма на хомо-еректус, предшестващ хомо-сапиенса, или хомо-сапиенс като нас. Намерени са миди, още когато в езерата е имало вода. Те са събирани от древните хора, за да могат да се изхранват. Купчините от миди са оставени във вида, в който са били събирани от предците ни, което е наистина уникална находка.

Сред направените открития в района на езерата Уиландра са и около 500 човешки стъпки, датиращи от над 20 000 години. Ясно се открояват и на възрастни хора, и на деца. Те се явяват най-старите човешки следи, открити на континента и благодарение на тях днес можем да надникнем в света на миналото.

След направените анализи учените стигат до извода, че хората, живели някога тук, са били доста високи и са тичали много бързо. Позицията на стъпките показва, че най-вероятно хората са ловували, тъй като се виждат следи от животни и от копия. Предполага се, че най едрият ловец е бил висок около 2 метра и че може да развие скорост от 20 км. в час.

Основните археологически разкопки започват през 2003 г. и оттогава до днес са направени множество открития, които ни предоставят информация как древните хора са живеели на отдалечения континент.

Езерото Зинкови (Zinkovy) се намира в чешкия регион Бохемия и е известно като една от най-красивите забележителности на местността, заедно със замък Зинкови. Замъкът и езерото се намират много близо до столицата Прага. Те са разположени в селцето Зинкови, което е много красиво и е известно с великолепния си приказен си замък и с езерото, което носи същото име.

Разкошният бароков замък Зинкови, украсен с редица готически елементи, който изглежда като илюстрация на приказка, е обявен за продан заедно с езерото. То, както и самият замък, е частна собственост, но е достъпно за разглеждане от туристи от цял свят. Само някои от тях обаче могат да го приближат, повечето могат да се насладят на великолепната гледка от по-голямо разстояние. За да се стигне до самото езеро, се минава по специален път, който е частна собственост.

Езерото Зинкови разполага със собствен мост, по който се преминава към замъка, както и със собствено малко пристанище за плавателни съдове.

Замъкът, който в началото на деветнадесети век е бил собственост на барон Шкода, след това е купен от правителството, за да бъде използван като почивна станция на членове на комунистическата партия. След време замъкът Зинкови, заедно с околната земя и езерото Зинкови, отново е станал частна собственост.

Замъкът Зинкови притежава огромно количество спални – над петдесет на брой, и езерото край него също е огромно. То се простира на повече от шестдесет хектара площ. Езерото Зинкови е било използвано още през дванадесети век, когато е построен първоначалният замък на това място.

По това време езерото служело като естествена водна преграда за тези, които пристигали, за да влязат през портата на замъка. След това замъкът е бил преустроен няколко пъти, за да се стигне до съвременния му вид, а езерото е служело само за да украсява пейзажа около замъка. Край езерото има разкошни поляни, високи дървета и красиви цветни храсти. То привлича много видове птици, дребни животни и насекоми, особено през летните месеци.

Край езерото Зинкови са разположени няколко луксозни бунгала, които обаче също са частно владение. Всяко от тях разполага с няколко стаи, които са луксозно обзаведени. Бунгалата край езерото Зинкови са със собствена отоплителна система и всяко от тях разполага със собственобарбекю. Всяко едно от бунгалата е с великолепна гледка към езерото Зинкови.

Във водите на огромното езеро се отразява красивият приказен замък, което прави езерото още по-красиво. То е известно не само като езерото Зинкови, но също така и като езерото на лебедите, тъй като тук винаги е имало много лебеди.

В близост до езерото Зинкови се организират пищни сватби, които могат да бъдат допълнени от официална церемония в параклиса на старинния замък. В параклиса преди векове са се организирали сватбите на известните и богатите жители на района.

Не само достъпът до езерото Зинкови е забранен без разрешение на собствениците му, но естествено, там е забранен и риболовът.

В Камарг (Camargue), Южна Франция, се намира приказно красиво езеро, което има способността да изглежда доста драматично. Понякога, на фона на залязващото слънце, то изглежда абсолютно червено. Известно е обаче не заради това, а заради многобройните розови фламинго, които плават покрай бреговете му.

Този спиращ дъха природен феномен се е създал заради високите нива на сол във водата. Соленикристали се виждат навсякъде, а ако попаднете на него когато е придобило червеникавата си окраска ще решите че е сцена от филм за извънземни. От десетилетия то е обект на оживен интерес от страна на туристи от цял свят.

Езерото в Камарг е разположено в мочурлив район около по-малки езерца, сред които се намират едни от най-популярните френски курортни селища. Още през 1927 г. Камаргския край е обявен за резерват, а през 1970 г. се превръща в национален парк.

В езерото в Камарг и принадлежащите към него мочурища живеят около 400 вида птици, 160 от които са прелетни. Разнообразието на рибите също е голямо, поради което всеки разлив на нефт от рафинериите на Марсилия се счита за катастрофален за екосистемата.

Времето в този край също е от значение. През 1986 г. и 1987 г. езерото в Камар замръзва и птиците се оказват в капан. Пашата за бичетата, живеещи наблизо, също замръзва, което налага изкуственото им изхранване в фураж.

Може би най-главната причина поради която си струва да посетитеезерото в Камарг е прочутият любовен танц на фламингото, който се провежда през пролетта. Тогава организаторите на орнитологичния парк примамват тези прелестни птици с ориз и те изпълват всички лагуни наоколо.

Особено популярно става езерото след като 51-годишния фотограф от Москва, Сам Добсън, успява да го улови в момент, в който водата му изглежда кървавочервена. Снимката е публикувана в няколко списания, с което известността на езерната област в Камаранг неимоверно се покачва.

Друг интересен факт, свързан с езерото в Камарг е че около езерната област се отглежда специфичен сорт ориз, който се счита за особено екологично чист. Поради тази причина всеки посетител на езерото взема за спомен от този край торбичка с ориз или камаргска сол, които тук се приемат за сувенири.

Ако искате да посетите това невероятно езеро, най-добре е да отседнете в градчето Сент Мари дьо ла Мер, чието име е свързано с местна легенда. Според нея от морето бил изхвърлен причудлив кораб без платна и весла, на който пътували прокудените от Йерусалим Мария Магдалена, Мария Саломе, Мария Якова, Лазар и Марта. След като се заселили в околността започнало християнизирането на френския народ, а Лазар става първият епископ на Марсилия.

През 1448 г. в Сент Мари дьо ла Мер са намерени мощите на Мария Якова и Мария Саломе, които се пазят в местната църква-крепост. В криптата й се намира статуя на слугинята им, света Сара, която е покровителка на циганите и всички пътници. Особено тържествено и оживено става градчето на 24 май, когато от криптата на църквата се изнася статуята й и с нея се обикаля града, след което се потапя в морето.

Можете да посетите езерото в Камарг по всяко време на година, но най-добре е да го сторите през пролетта или лятото. На Великден се организират прочутите едноседмични игри, а през юли се провеждат конните състезания.

В Бавария, Германия, се намира едно приказно езеро, което отдавна се е превърнало в туристическа цел. Нарича се Кимзее (Chiemsee), но е известно по света и като Химзее.

То е трето по големина в Германия и най-голямото в провинцията си. В него се намират няколко острова, по-известните и значими от които са Херенкимзее (Herrenchiemsee), Фрауенкимзее (Frauenchiemsee) и Краутинзел (Krautinsel). Те образуват община Кимзее.

Свободно разположено в подножието на немските Алпи, Кимзее често е наричано Баварското море заради внушителните си размери. Достига дължина от 15 км., ширина от 11 км. и има площ от около 80 кв. км.

По Кимзее непрекъснато кръстосват корабчета за забавление на посетителите му, а островите Херенкимзее и Фрауенкимзее са достъпни целогодишно. Първият е известен със забележителния дворец, който крал Лудвиг Втори е построил по подобие на Версайския дворец.

Тук също така са се провели няколко исторически събития, най-значимото от които е дискусията за изработването на Конституцията на Федерална република Германия през 1948 г.

Фрауенкимзее, чието име в превод означаваКимзее на жените е популярен със старинния си женски манастир, основан през 782 г. Бил е на бенедиктинския орден и в продължение на векове е играл важна роля за християнизирането в района.

Въпреки дълбочината си, която достига над 70 м., по бреговете на езерото лятно време ще срещнете безброй плувци, тъй като температурата на водата тогава често достига до 25 градуса по Целзий.

Пясъчните плажове са със съвсем лек наклон, което го прави подходящо място за почивка с деца. По бреговете му ще намерите малки и големи плажове, на които има всичко необходимо, за да прекарате едно незабравимо лято.

Освен да посетите островите на Кимзее или да се излегнете на плажовете му, можете да се разходите и до другите забележителности в района. Разгледайте замъка Хоенашау в Ашау, замъка Амеранг, манастира Сеон, Музеят на селския живот в Амеранг, Историческия музей в Прин и църквата на Св. Яков в Уршалинг.

Можете да подобрите здравето си в курортите в региона. Особено известни са Прин ам Химзее и Бад Ендорф. Първият е известен с четирите си клиники и разнообразието от предлагани медицински грижи, а вторият с минералните си бани. Цените на терапевтичните програми ще ви изненадат наистина приятно.

Възможностите за спорт в околностите на Кимзее са безброй. Освен да карате Кану или Каяк, или да се отдадете на Уиндсърф, наблизо се намират и няколко конни бази, като и подходящи места за любителите на катеренето.

В допълнение към местните забележителности можете да посетите близкия Залцбург, Васербург ам Ин и Берхтесгаден. Дори и Мюнхен се намира на по-малко от 100 км.

Можете да посетите Кимзее и да се очаровате от красотата на Бавария по всяко време на годината, но ако искате да се насладите и на топло време е добре да избирате месеците от май до септември.

Карибско море е едно от най-красивите морета на планетата. Това море се смята за част отАтлантическия океан и граничи с Големите и Малките Антили (Antilles), а също така и с Централна Америка. Най-голямата си дълбочина това море достига в близост до Ямайка – повече от 7680 метра под нивото на морето.

Карибско море е известно като едно от най-дълбоките морета в света – средната му дълбочина е около 2500 метра. Карибско море се простира на площ от над 2 750 000 квадратни километра. Карибско море е известно също така и с името Антилско море. Карибско море е свързано сМексиканския залив през Юкатанския пролив, а също така е свързано и с Тихия и с Атлантическия океан.

Карибско море става достъпно за европейците едва след откриването му от Кристофор Колумб (Christopher Columbus). След това то става едно от посещаваните от европейците морета. В Карибско море има над 20 населени острова, на крайбрежието му се намират няколко държави. Карибско море е любима дестинация за почивка на много холивудски звезди и на туристи от цял свят, които са привлечени от великолепната природа на района.

Името си Карибско море дължи на древното племе на карибите, които са живеели на крайбрежието му преди пристигането на Колумб. Карибско море е известно с красивите си коралови рифове и с изобилието от тропически циклони, които носят със себе си силни бури и дори урагани. През вековете Карибско море е било любимо поле за работа на пирати от различни страни и мореплавателите са внимавали много, когато са минавали през района на Карибския басейн.

Климатът в Карибско море се формира под влияние на топлите океански течения и изобилието от слънчеви лъчи. През по-голямата част от годината температурата на повърхностните слоеве на морето е над 26 градуса, а понякога достига и над 28 градуса. Приливите в Карибско море не са от най-големите, те са по около метър. Една от най-неприятните особености на Карибско море са ураганите. Те са сериозен проблем за жителите на островите и на крайбрежието на морето. Мощните ветрове донасят пясък и кал, които силно замърсяват кораловите рифове.

Дъното на морето е доста неравно, с много вдлъбнатини и издатини, то се състои предимно от глина и тиня. То е сеизмично активно и на дъното редовно се случват земетресения, които могат дори да предизвикат цунами. Крайбрежието на места е каменисто, на повечето места е песъчливо. Пясъкът по крайбрежието на Карибско море е искрящо бял, с коралов произход. Крайбрежието на Карибско море е пълен с красиви плажове, които привличат много туристи.

Флората и фауната на Карибско море е изобилна. Заради това Карибско море е любимо на почитателите на гмуркането и на подводните снимки. В Карибско море се срещат много видовеводорасли и огромно количество корали.

В Карибско море има над 500 различни видове риби, сред които риба папагал и няколко вида акули, а също така китове и делфини. Освен това в Карибско море има изобилие от различни по вид водни създания. Крайбрежието на Карибско море е покрито с тропически гори с буйна растителност.

Езерото Сорвагсватн (Sorvagsvatn), известно и като Лейтисватн (Leitisvatn), се намира на Ферьорските острови. То е най-голямото езеро на Ферьорския остров Вагар и определено едно от най-красивите езера в света.

Ферьорските острови, принадлежащи на кралство Дания, се намират между Шотландия и Исландия. В българската литература се срещат и като Фарерски острови. До Исландия ги делят около 450 km, а до Норвегия - 675 km.

17 от общо 18-те Ферьорски острови са обитаеми и макар че много малко хора са чували за тях, те са невероятно красиви. Притежаващи специфичното очарование на Севера, те са изключително живописни и са населени от всякакви морски птици.

Езерето Сорвагсватн се намира на остров Вагар, който е сред най-незабравимите острови в света. Той е най-големият от Ферьорския архипелаг и разполага с уникална природа, богата на скалисти носове, бушуващи водопади, заснежени върхове и зелени ливади, покрити с всевъзможни цветя. Островът разполага с летище, от което има редовни полети до Райкявик и Копенхаген, а през летните месеци се пускат полети и до Лондон.

Езерото Сорвагсватн е едно от малкото т. нар. висящи езера в света. То е известно не заради размерите си или дълбочината си, а с това, че буквално виси над дълбоката пропаст, над която се намира. Разположено е между общините Sørvágs Kommuna и Miðvágs kommuna.

Освен невероятната гледка, която няма как да се опише, а трябва просто да се види, езерото е и с доста внушителни размери. Площта му заема 3.4 кв. км., а дължината му е 6 км. Освен, че е най-голямото във Фарьорския архипелаг, неговата площ е три пъти по-голяма от второто по големина езеро. То се намира на същия остров и се казва Fjallavatn, но не може да се равни по красота съсСорвагсватн.

Най-голямото езеро на Фарьорските острови има собствена мистерия, защото това, което се вижда на множеството публикувани негови снимки, всъщност не е истина. Въпреки че е разположено само на 30 м. над океана, снимано под определен ъгъл, се получава илюзорен ефект и то изглежда сякаш е разположено на поне 100 метра над бурните води на океана.

Езерото Сорвагсватн е една от най-предпочитаните дестинации на острова. Тук хората често идват да си починат сред природата и да направят неповторими снимки на мястото. Няма напливи от туристи, в близост се намират само няколко традиционни за островите къщи, които са изградени от камък.

Езерото Сорвагсватн е популярно и катоЛейтисватн, заради съществуващ спор между двете градчета, намиращи се в близост, които от години си присвояват правото на даване на името на езерото. Земите около езерото са известни като "Лейти" и жителите на Мидвагс решават, че и езерото трябва да се казва Лийтисватн. Поради вечните спорове много от местните жители на остров Вагар не използват нито едно от двете названия и за тях то е просто Езерото.

Погледнато в исторически план за официално трябва да се приеме иметоСорвагсватн, тъй като град Сорвагсватн съществува много по-отдавна от Мидвагс.

Макар и да ви изглежда сякаш езеро Сорвагсватн нарушава всички закони на физиката и макар и да е изключително трудно да произнесете името му, то със сигурност може да се определи като най-красивото езеро на нашата планета.

Освен на необичайната гледка, предлагана от Сорвагсватн, можете да се насладите и на заобикалящата го природа. Районът около него е обсипан с множество зелени ливади, сред които пасат необезпокоявани големи стада овце. Те обясняват всъщност и името на Ферьорските острови, което в превод е "острови на овцете".

Можете да посетите някое от намиращите се в близост малки градчета и да пробвате традиционната Ферьорска кухня. Не пропускайте да си поръчате "расткьот", което е ястие от варено овнешко, или "растан фиск"-ястие от сварена по специален начин риба. Специален деликатес са морските птици и техните яйца, като сред най-известните е т. нар. птица тупик.

Тъй като се намират доста на Север, най-добрият сезон, през който можете да посетите Ферьорския архипелаг, е през лятото. Тогава времето е доста меко и предразполага за разходки из островите, а дните са по-дълги и ще имате повече време да се насладите на невероятната красота на остров Вагар и неговото необичайно езеро.

Снимки: unusualplaces.org

Езерото Нойзидле Зее се намира в окръг Нойзидъл ам Зее, Австрия. Разположено е в провинция Бургенланд, в източната част на страната.

Езеро Нойзидлер (Neusiedler See) се намира както на австрийска територия, така и на унгарска. Гледано от страната на австрийците, то е тяхното най-голямо езеро. Уникалните флора и фауна, които се намират тук са включили областта на Нойзидлер Зее в Списъка на природните забележителности на ЮНЕСКО и са защитена зона.

Бреговете на езерото Нойзидлер се явяват най-ниската точка на Австрия, чиято площ е заета предимно от планини. То е разположено на около 115 метра надморска височина. Зимата в този район е мека и суха, а лятото топло и влажно. През август падат най-много валежи, а през януари най-малко.

Езерото има формата на обувалка за обувки, като северната част, която се равнява на две трети от общата му площ се казва Нойзидлер Бухт (Neusiedler Bucht), а най-малката му част е Илмитцер Зееенге (Illmitzer Seeenge).

Бреговете на езерото са почти изцяло обхванати от тръстиков колан, което го прави гостоприемен домакин на уникално животинско царство и след делтата на река Дунав е с единствените такива тръстикови брегове в Европа.

До средата на 19 в. тръстиката не е била толкова разпространена, но в периода 1909-1965 г. тя се разраства навсякъде по езерото, обхващайки около 100 кв. км. само в областта на австрийката му част. Това се дължи предимно на увеличаване количеството на торта от селското стопанство, както и на канал Айнзер (Einser-Kanal), който допринася за намаляване на солеността на водата.

На езеро Нойзидлер Зее се намират осем острова, наречени Шопен (Schoppen), които в по-голямата си част не са истински острови, а заобиколени от водата тръстикови площи.

Характерното за Нойзидлер Зее са покачванията и спаданията на водата му, като през 1864-1870 г. то почти пресъхва. През 2003 г. водите му отново започват да пресъхват, което затруднило местното население да преминава с лодките си през него. Постъпили оплаквания и Виенският университет, занимаващ се с проучване на почвите, бил натоварен със задачата да изготви прогноза за бъдещето на езерото.

Очаква се поради глобалното затопляне водата на Нойзидлер Зее да намалее драстично през 2010-20150 г. и се обмисля за вариант да се направи връзка с водата в Дунав, която също не е с голямо съдържание на сол и която ще опази развилия се тръстиков колан по бреговете на езерото, и флората, и фауната в района.

Температурите на водата не езеро Нойзидлер са подходящи за плуване и за практикуване на различни водни спортове. През лятото температурата често достига до 30 градуса по Целзий. Ако има вятър обаче тя доста рязко се променя, което е характерно за почти всички езера. Средните температури през лятото са около 22 до 23 градуса по Целзий.

Езерото се смята за ветровито, което го прави подходящо за гребане, уиндсърф и кайтсърф. Особено привлекателно е за не толкова опитни сърфисти, тъй като все пак е затворено и не е толкова опасно като да практикуваш тези спортове в открито море.

От 1 май до 30 септември на всеки посещаем плаж се поставят табели плажуващите да са внимателни, тъй като често се образуват големи вълни, които затрудняват работата дори и на спасителните екипи.

Езерото Нойзидлер Зее е като магнит за местното население, както и за много туристи и почиващи наоколо. Освен различни видове спорт, в околностите му се предлагат и разходки с пътеводител, които разкриват уникалната природа на местността.

Има много забавления за деца, а за възрастни се предлагат турове из Вятърния парк, в който ще разберете основни неща за ветровете, природата и птиците, турове из Зеленчуковата градина, в която ще откриете кои сортове кога и как се отглеждат, разходки с Водната лимузина на Нойдлер Зее и посещения на Парка на кафето, разполагащ с основните видове кафе.

Eзерото Увс Нуур (Uvs Nuur) се намира в Монголия, част от него се намира в република Тува (Tuva). Езерото Увс Нуур е най-голямото езеро на територията на Монголия. Езерото е част от световното наследство на ЮНЕСКО (UNESCO).

Самото име на езерото според местните е само Увс, но в монголския език имената на географските обекти се допълват винаги от уточняваща дума, каквато в случая е нуур – на монголски това означава езеро. Затова езерото е известно като Увс Нуур.

Районът, в който се намира езерото Увс Нуур, е бил обитаван от хора преди хиляди години. За това свидетелстват множеството могили, а също така скалните надписи и рисунки, които са оставени от различни номадски племена. В района около езерото Увс Нуур има и много от така наречените еленови камъни - големи каменни плочи, върху които най-често е бил изобразяван елен.

Освен това на тях са били изобразявани различни животни и фигури на хора. Тези камъни са в района на езерото Увс Нуур от епохата на Бронзовия век и от Железния век. Върху тях има изображения на коне, а също така на геометрични фигури, на оръжия и на соларни знаци. Елените, които са изобразени върху еленовите камъни, са с огромни рога, които са разположени назад над гърба им.

Дълбочината на езерото Увс Нуур е около десет метра, но в най-дълбоката му част тя достига до 20 метра. Дължината на езерото Увс Нуур е 85 километра при 80 километра широчина. Езерото е разположено на 743 метра надморска височина и площта на водното му огледало е 3350 квадратни километра.

Бреговата ивица е дълга над 420 метра. Езерото Увс Нуур се покрива с лед през ноември и през май ледът се стопява. Езерото Увс Нуур е част от котловината на Големите езера, която се простира на повече от 105 квадратни километра. Езерото Увс Нуур е най-голямото от Големите езера.

Увс Нуур представлява оточно езеро с високо съдържание на сол във водата.

Езерото е Увс Нуур възникнало в резултат на пресушаване на вътрешния водоем, който е заемал площ от над 15 000 квадратни километра по време на ледниковия период. Този водоем е представлявал солено море, което по неизвестни причини е пресъхнало.

От едната страна езерото Увс Нуур граничи с делтите на няколко реки, спускащи се от планините, а от другата – с планинските хребети. Най-голямата река, която захранва езерото, е Тес Хем (Tes Hem), която събира вода от котловината на Големите езера.

Районът, в който се намира езерото Увс Нуур, е характерен с това, че тук има големи температурни колебания. През зимата температурата достига до петдесет градуса под нулата, а през топлите месеци – над 40 градуса. Районът около езерото е полупустинен.

В и около езерото Увс Нуур живеят над 170 вида птици, а около езерото живеят над 40 вида различни бозайници. Сред тях са редки животни като сибирския планински козел.

Езерото Увс Нуур е със запазена биосфера, тъй като е много отдалечено от туристическите маршрути и труднодостъпно за тълпите от туристи. Това го е запазило непокътнато. В езерото има много различни видове риба.

Със сигурност са малко хората, които знаят, че съществува Саргасово море (Sargasso Sea), но всеки е чувал за необяснимите явления, случващи се в Бермудския триъгълник. Той обаче се намира в западната част на Саргасово море, най-странното море на планетата.

Един от факторите то да е странно е, че на него не се намира никой от известните ни плажове, посипани със златист пясък. Защото то няма брегове. Саргасово море се намира в самияАтлантически океан. Заема площ от около 6-7 млн. кв. км, приблизително колкото е територията наСАЩ.

Името на морето идва от струпалите се в него саргасови водорасли, които още навремето са успели да заблудят Христофор Колумб, че наближава сушата. Това се случва при експедицията му в Атлантическият океан, когато насред бурните води попада на необичайната гледка на неподвижна синя и гладка повърхност, в която може да се вижда всичко до 50-60 см. дълбочина.

Известният мореплавател забелязва множеството кафеникави водорасли, които плували на повърхността му и тъй като това е един от показателните признаци, че наближава земя, веднага решил, че наблизо има суша. Всъщност тогава е навлязъл в необичайните води на Саргасово море и се е превърнал в негов откривател. Това се случва през 1492 г. Интересно е, че навлизайки в Саргасово море, Христофор Колумб забелязва, че стрелките на компаса му въобще не сочат правилната посока.

Това се дължи на факта, че намиращото се в центъра на Атлантическият океан море е обхванато от кръгови океански движения, които карат водите на морето да се въртят по посока на часовниковата стрелка. Това става много бавно и незабележимо с просто око, но е причина много от измервателните уреди да се "объркват".

Дълбочината на Саргасово море е около 600 м. и границите му се оформят от циркулиращите морски течения. Със своите застинали и неподвижни яркосини и прозрачни води, то изглежда като омагьосано райско кътче сред бурните и тъмни води на Атлантическия океан. Заради начина, по който изглежда, както и заради случките в района на Бермудския триъгълник, Саргасово море се смята за едно от най-мистериозните кътчета на земята.

Доказателство за това са и многото открити кораби по дъното му, за които не се знае ясна причина за изчезването им. Всяка частица, попаднала в омагьосания кръг на водовъртежа му започва много бавно да се завърта по посока на часовниковата стрелка, докато накрая не се озове на дъното му.

Друг феномен е, че Саргасово море е предпочитаното място за развъждане на змиорките. Те обикновено живеят в прибалтийските реки и езера и е наистина необяснимо защо европейскатазмиорка преминава целият път през Атлантическия океан, за да се размножи в това необичайно море.

Голяма част от тези риби си живеят спокойно в пресноводните водоеми в Северна Европа, но щом станат полово зрели започват неспокойно да търсят всякакъв начин да стигнат до Саргасово море. Проведени са множество проучвания, опитващи да обяснят това странно поведение на рибите.

Оказва се, че даже и да им се подложат прегради по пътя им до заветната цел, змиорките веднага ги заобикалят, често излизайки и на сушата и продължават по своя път до Саргасово море. Доказано е, че тези риби изминават за около 80 дена над 5600 км., само за да хвърлят хайвера си и да умрат във водите на това необичайно море.

Когато от хайвера се образува новото поколение риби, те веднага започват да изминават обратния път, коствал толкова усилия на родителите им. А после, при достигане на полова зрялост, отново се връщат в Саргасово море.

Странните събития и мистерии около Саргасово море са много, а дали ще успеем някога да си ги обясним по научен и достоверен начин, можем само да гадаем.

Голямото Робско езеро (Great Slave Lake) се намира в Сверна Канада. То е най-дълбокото езеро в Канада и второто по големина в Северозападните й части. Заема обща площ от 28 568 кв. км., което го прави деветото по големина езеро в света.

В Голямото робско езеро се вливат реките Хей, Йелоунайф, Сноудрифт, Талтсън, Бъфало, Робска река и много други. От него изтича най-голямата канадска река - река Маккензи.

На двата американски континента единствено Амазонка и Мисисипи са по-пълноводни от Маккензи, която се захранва от езеро Атабаска, Голямо Мече езеро и Голямо Робско езеро. Последното е с размерите на Албания и има дълбочина от 614 м., дължина 480 км. и максимална ширина 109 км.

Северозападните територии на Канада, долината на река Маккензи и Голямото Робско езеро стават известни на света благодарение на траперите. Голямото Робско езеро и Голямото Мече езро са открити от служители на компанията "Хъдсън Бей", занимаваща се с търговия на ценни животински кожи. Минавайки на път към река Копърмайн през 1771 г.

Самюъл Хърн открива Голямото Робско езеро. Името му произхожда от индианското племе "слейви" (slavey), обитаващо долина Маккензи. С течение на времето името слейви, преминава в слейв, което в превод е "роб" и така откритото езеро започва да носи името Голямо Робско езеро. Няколко години по-късно шотландецът Александър Маккензи използва река Маккензи и делтата й за търговия с траперите.

Той работи за Северозападната компания за кожени изделия и през 1789 г. е изпратен от нея да проучи земите на северозапад. Тръгва от Форт Чипеуайан на езерото Атабаска с група местни канадски и американски лодкари с канута от брезова кора. Маккензи се надява да открие път на запад към Тихия океан и е очарован, когато попада на река, протичаща на запад от Голямото Робско езеро.

Но когато продължава по бурните й води, разбира че, че тя завива на север към Северния ледовит океан. Днес тя носи неговото име, но самият Макензи я нарича Реката на разочарованието.

Голямото Робско езеро замръзва през октомври и до юни е покрито с дебела кора от лед. През лятото то се оживява от лодките с провизии и от плавателни съдове с туристи. В небето проблясват светлините на прелитащите самолети.

Природата работи с "удължено работно време" през краткото лято, когато земята се къпе в постоянна дневна светлина за няколко седмици. По най-северните острови и при станция Йелоунайф замръзналата почва се топи най-слабо и там вирее само тундрова растителност, мъхове, лишеи и диви цветя. На юг размразеният почвен слой е по-дълбок и по островите растат смърч, бор, топола и северноамериканска лественица.

По-големи заливи в Голямото Робско езеро са Дийп, който се намира на мястото, на което изтича река Маккензи, и залива Норт Арм. Източната част му е заета от дълъг ръкав, на който са разположени много малки и големи острови, заливи и протоци.

Лятото донася комари над водите на езерото, които приличат на гъсти облаци. Идват и диви птици като снежната и канадската гъска, дошли да отгледат малките си, преди да отлетят на юг. Наоколо претичват мускусни плъхове и бобри правят своите бентове и бърлоги. Хищници като вълците и лисиците бързат да се запасят с храна, както и да угоят малките си за зимата с канадски яребици, леминги и северни елени.

По тези места зимата настъпва бързо. Ледът сковава Голямото Робско езеро таква внезапно, както се и топи. Тогава трафикът секва и в продължение на няколко месеца единственият транспорт се оказват моторните шейни и кучешките впрягове. Селищата остават изолирани чак до пролетното снеготопене на следващата година.

Най-добрият сезон да посетите Голямото Робско езеро е през лятото. Наоколо има само шест населени места - Йелоунайф, Релайнс, Люцел Ке, Форт Резолюшън, Бъфало Ривър и Хей Ривър. Предварително трябва да се свържете с туристическа агенция и да планирате пътуването си из тези девствени кътчета на Канада, но със сигурност ще останете с незабравими спомени.

Тиренско море се намира в пределите на Средиземно море. Разположено е на западния бряг наИталия и е известно, както заради красивите туристически дестинации, разположени на италианския бряг, така и заради невероятните острови, които се намират в него - Сицилия, Сардиния, Корсикаи др.

В Тиренско море се намира геоложкия разлом между Африка и Европа, което обяснява наличието на действащи вулкани. На дъното му са се разположили едни от най-известните действащи вулкани -Везувий и Стромболи.

На територията на Тиренско море се намират Корсиканският пролив, пролива между Сардиния и Корсика и Сардиния и Тунис.

По бреговете на Тиренско море са разположени пристанищата на Неапол, Палермо, Бастия и Каляри. Бушуващите из него ветрове са Мистрал, Сироко, Остро и Либечио. Според известна легенда на Еолските острови живеел Еол - покровител на ветровете. Одисей и екипажът му отседнали при него и след няколко дни решили да потеглят.

На изпращане Еол дал на Одисей попътен вятър и му връчил мех, за който му заръчал в никакъв случай да не го отваря. В него той бил затворил ураганните ветрове, за да не пречат на пътуването на неговия гост. Спътниците на Одисей обаче решили, че вътре има скрити съкровища и веднага след като напуснали Еолските острови го отворили. Така веднъж завинаги тези ветрове били освободени

Навремето морето е било известно като Ниското море, за да го разграничават от Високото море - Адриатическо.

В него се намират множество малки и големи острови, голяма част от които са разположени в близост до италианският бряг.

- Остров Елба се намира на около 10 километра от западния бряг на континентална Италия. Той е част от Тосканския архипелаг, който е защитена територия. Има стръмен планински релеф и е често посещаван от турсити. В исторически аспект е най-известен с това, че на него е бил заточен Наполеон Бонапард.

- Остров Капри - Десеткилометров скалист остров, изграден от варовик. От залива на Неапол го делят само около 5 км., което го прави изключително лесно достъпно и желано място от туристи от цял свят

- Остров Корсика се намира на около 12 километра от остров Сардиния и е френско притежание. Той е любимо ваканционно място за светските личности, тъй като притежава много девствени и красиви плажове

- Остров Сардиния, която е известна като Средиземноморски рай, е доста отдалечена от Италия и се намира само на около 200 км. от Африка. Характеризира се със специфичен език, култура и история, различни от италианските.

- Остров Сицилия, който е най-големият и гъстонаселен остров в Италия, Тиренско и Средиземно море. Известен предимно като центъра на мафията, днес той е главна туристическа дестинация сред италианските острови. Лятото се характеризира с често непоносими жеги, но зимите могат да бъдат много люти

- о-в Монте Кристо, който е известен и като Забранения остров. Достъпът до него е силно ограничен, макар че е обявен за Национален резерват. Естествено това е мястото, на което се смята, че е бил заточен граф Монте Кристо, благодарение на гениалния писател от 19 в. За да отидете на този остров се изисква специално разрешение от италианското правителство

- Остров Иския е с изцяло вулканичен произход

Най-доброто време да се разходите по Тиренско море несъмнено е през лятото, но имайте предвид, че времето може да бъде и доста горещо. Зимата не е препоръчителна за разходки из островите.

Висящото езеро (Hanging Lake) се намира в щата Колорадо, САЩ. Освен с изключително красивата гледка, която предлага, то е известно и като любимо място за любителите на скалното катерене.

Като цяло в света има няколко висящи езера, които се наричат по този начин, защото се намират на стръмни скали и изглеждат точно все едно са оставени да висят свободно във въздуха. Висящото езеро в Колорадо е разположено в Гленнуд каньон на висок и стръмен склон.

Не е ясно кога точно е открито Висящото езеро, но според легендите, още когато земите тук са били най-вече известни сред златотърсачите и когато река Колорадо била популярна като Великата река, тук се появил мъж, който също бил запален златотърсач и попаднал на мъртъв кон, който лежал в дерето.

Смята се, че оттук идва и името на притока Мъртъв кон (Dead Horse Creek). Озовавайки се до задната страна на езерото, мъжът бил истински смаян от разкрилата се пред него гледка. Висящото над скалите езеро била най-невероятната гледка, която той бил виждал. Смята се, че именно той е кръстил езерото Висящото езеро.

Висящото езеро е с ясни и бистри води. Бреговете му са покрити с шуплест варовик, натрупан на пластове. Той се е появил тук от река Мисисипи или по-точно от едно образувания в нея, наречено Leadville. Въпреки, че водите на езерото са чисти, къпането в него е забранено. За това дали се спазва забраната, следи Горското дружество и има солидни санкции за нарушителите.

Причина да се забранява къпанено и плуването в примамливите му води, е че от жлезите на човешката кожа се отделят мазнини, които способстват за ерозията на варовиковия слой. Тази забрана цели запазването на езерото в същия му вид без да се нарушава неговата естествена среда.

Висящото езеро е любима туристическа дестинация за местните жители. Първоначално районът бил частна собственост, която по-късно е закупена от Гленууд Спрингс. След 1910 г. Висящото езеро започва да придобива популярност и хора от целия регион идват да почиват в района и да се насладят на невероятната гледка, която се разкрива от стръмните скали около него.

Районът се превръща и в предпочитано място за хора, които са любители на скалното катерене и предпочитат по-късите маршрути. След като се превърнало в такава атракция, властите пускат част от района на пазара, за да може да бъдат изградени заведения, в които хората да отсядат. През 1940 г. тук се построява първото кафене и първата почивна станция.

След започването на работата по магистрала I-70 през 1968 г. районът на Висящото езеро става много по-лесно достъпен и бързо се превръща в най-желаната туристическа дестинация в местността. Пътеката до Висящото езеро, както и самото езеро са под егидата на Горските служби от 1972 г.

До Висящото езеро можете да стигнете само по пътеката, разположена до магистрала I-70. Тя се намира в основата на Гленууд каньон и е най-добре ако имате предводител, защото е трудно откриваема. Ако объркате пътя лесно можете да се озовете зад езерото и да пропуснете величествената гледка. За да сте сигурни, че сте на прав път, трябва да следите притока на Колорадската река Dead Horse Creek.

Трябва да спазвате посока изток по магистралата. Ако се объркате и тръгнете на запад, ще минете през тунел, който ще ви отведе на няколко километра в обратната посока и ще пропуснете Висящото езеро. Ако това се случи, трябва да следите за табела Shoshone. Малко след като я подминете ще се озовете от задната част на езерото, т.е. на изхода му.

Северно море се намира по средата на Скандинавските и Британските държави. Дълго е около 970 км. и широко около 580. Общата му площ е изчислена на 750 000 кв. км.

Още преди векове то е било много използвано за транспорт, както и заради риболов, тъй като е изключително богато на най-различни растителни видове. Било е като втори дом за викингите, които ежедневно са го кръстосвали в стремеж на завоюване на нови земи.

Северно море е известно с това, че е много богато на риба, нефт и природен газ. Само в британската му част има изградени 80 газови находища, а запасите от нефт се добиват от около 135 находища. Благодарение на залежите в Северно море Англия се нарежда на четвърто място в света по добив на природен газ и на девето по добив на нефт.

Северно море е свързано с Атлантическия океан чрез протоците Ла Манш (Английски канал) и Па дьо Кале (Доувърски канал). Чрез протоците Скагерак, Категат и Йоресун, Северно море се свързва с плиткото Балтийско море, което образува дълбоко вдадени заливи. Между Балтийско и Северно море е разположен равнинният полуостров Ютланд, а между тях и Северен ледовит океан - Скандинавският полуостров.

Крайбрежието на Северно море, вследствие на бавното потъване е характерно с много плиткости и заблатявания, а във връзка с приливите и отливите му, свързаните с него реки имат типични естуари.

Още около 2000 г. пр. н. е. по брега му се оформя пояс от големи дюнни валове, които образуват една непрекъсната редица от Фландрия ( историко-географска област в Белгия и Франция) до полуостров Ютланд. Срещу силния напор на водната стихия във Фландрия и Нидерландия се изграждат големи защитни диги.

В Северно море се вливат множество реки, по-големите от които са Рейн, Елба, Маас, Везер, Емс, Шелда и др. Крайречните и крайбрежни низини на Северно море са предимно блатисти, но те се усвояват от стопанствата на държавите чрез отводняване. Различните страни прилагат различни методи за този процес - чрез дрениране, засипване или изграждане на земни валове.

Южните брегове на Северно море са заети главно с широколистни гори, предимно дъбови и букови.

Много интересен природен феномен, който е свързан във Северно море се намира в малкия град Скаген в Дания. Тук Северно море се среща с Балтийко и вместо водите им да се смесят, границата помежду им ясно си личи. Причина за това е различната соленост, плътност и температура на морската вода на двете морета. Заради този природен феномен това иначе с нищо неизвестно градче е редовно посещавано от туристи, дошли да видят с очите си това чудо.

Голяма част от обичаите на северните народи са свързани с водата на Северно море. В Холандия например всяка години голяма част от населението се къпе за здраве точно в навечерието на Нова година. Тогава температурите на водите му са около 6-8 градуса по Целзий, но това не плаши ентусиастите, които се зареждат от веселото си настроение.

Ако искате да се разходите по Северно море, можете да се възползвате от множеството круизи, които се предлагат в тази област. Местата обаче бързо се заемат и е нужно да си направите резервация поне няколко месеца по-рано.

Препоръчително е да изберете летните месеци, тъй като всички държави, имащи излаз на Северно море, се характеризират със студени зими.

Езеро Еър (Lake Eyre) се намира в дивата пустош на Южна Австралия. Когато е пълно то се явява най-голямто езеро на континента и е класифицирано на осемнайсто място по големина в света.

Разположено е 15 м. под морското равнище и събира водите си от регион, по-голям от Франция,Испания и Португалия, взети заедно. Разделя се на две части: Северно езеро Еър и значително по-малкото Южно езеро Еър, които заедно заемат площ от 9600 кв. км. Свързани са с дългия канал Годиер.

Водата от валежите се стича надолу от отдалечените планини и изпълва речните пътища. Повечето валежи се изпаряват или потъват в пясъците, но ако са проливни, преминават разстоянието от 1000 км. и достигат до Еър и само тогава по канала Годиер потича вода.

Въпреки името си, Еър едва ли може да се нарече езеро. Покритото му със солена кора дъно е почти винаги сухо, а бреговете му са обградени от спечена кора от минерали. През 1958 г. изследователят Питър Уорбъртън описва езерото и околностите му като "ужасяващи в своята смъртна скованост".

Европейските пионери изследователи силно се интересуват от езерата в Централна Австралия. Мнозина си задават въпроса къде отиват реките, които текат към вътрешността на страната. Към 1830 г. крайбрежието е почти картографирано, но областите навътре са познати предимно на аборигените.

През 1839 г. 25-годишният Едуард Еър потегля от Аделаида, решен да стане първият европеец, прекосил страната от юг на север. След като пресича масива Флиндърс, той се спира пред огромна непроходима местност от солени езера, разположени под формата на подкова.

Но през 1840 г. опитва отново и достига до езерото, което днед носи неговото име. Въпреки че тогава то е пресъхнало, опасното кално дъно не му позволява да продължи напред. Чак през 1922 г. Джералд Халиган изследва езерото Еър от въздуха и открива вода в северната му част.

На следващата година го посещава по суша, но водата едва стига за плаване с лодка. Сега вече е ясно, че това езеро е уникално. То става огромен сладководен водоем веднъж на 8-10 години. И този цикъл продължава 20 000 години. Рядко в две последователни години падат обилни валежи.

Когато водата достигне езерото, то закипява от живот. Сякаш от нищото изникват растения, като яркочервения пустинен грах. Те бързат да образуват семена преди влагата да изчезне. Езерото се превръща в кипящ от живот център за живи организми. Пристигат и птиците: патици, бекаси, корморани и чайки. По бреговете на езеро Еър се заселват колонии пеликани и кокилари, понякога строящи десетки хиляди гнезда.

Когато приливът на вода секне, езерото бързо се изпарява под безмилостните слънчеви лъчи и става наситено солено. Времето за животинския свят придобива огромно значение. Малките птичета трябва да се научат да летят, преди то съвсвем да е изсъхнало.

С намаляване на водата и храната, майките-птици бързат да си тръгнат, изоставяйки недоразвитите пиленца. Сладководните риби се задушават в солените води. От Еър остава само спечена солена кора и земята се превръща отново в недружелюбна пустош в очакване на новите дъждове.

Каменистите равнини на езерото обезкуражват и най-смелите пътешественици, но именно тук по твърдите равнини на Северното езеро Еър през 1964 г. Доналд Кембъл чупи световният рекорд и развива скорост от 664 км./ч. с автомобила с турбинен двигател "Блубърд".

От 2012 г. официалното име на езерото е Кати Танда Еър (Kati Thanda- Lake Eyre). Преди да приеме новото си име Еър, езерото е било наричано от аборигените Кати Танда, която довежда до решението на австралийските власти да обединят двете имена в едно.

След Тихият и Атлантическия океан Индийски океан е третият по големина на нашата планета. Водата му е солена и покрива приблизително една пета от общата площ на всички океани. Това е най-младият и най-малкият от всичките три океана. Средната му дълбочина е около 4000 м., а максималната 7 450 м. Най-дълбоката му точка се намира около южния бряг на Ява.

На север Индийски океан граничи с Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш, а на юг с Антарктика. На изток са разположени Малайзия, индонезийските острови Сунда и Австралия, а на запад Австралия и Арабския полуостров.

Индийският океан, заедно с принадлежащите към него морета, заема площ от 76, 17 млн. кв. км. Средната му дълбочина е 3711 м., а максималната достига до 7729 м. при Зондския ров. Океана е с дължина 10 300 км. и максимална широчина от 9520 км. Крайбрежната му ивица е изрязана слабо, с изключение на северната и североизточната част. Там се намират Червено море, Арабско море, Андаманско море, Тиморско море, Арафурско море, Аденски залив, Омански залив, Персийския залив, Бенгалски залив и др.

Освен редицата малки острови в него се намира и Мадагаскар, който е четвъртият по големина остров в света. Той е дом и на островните държави Коморски острови, Мавриций, Малдивски острови, Сейшелски острови и Шри Ланка. Малайският архипелаг играе ролята на източна граница на океана.

В Индийският океан се срещат някои от най-редките морски животни. По бреговете му живеят най-едрите водни костенурки на цялата планета и колкото и да е странно можете да срещнете и крокодили от вида гавиан. Животинският свят е изключително разнообразен като се почне от всичките видове водорасли до акулите, делфините, тюлените и различни китообразни видове.

Освен невероятно богат, животинският свят може да се похвали и с едни от най-забележителните видове, сред които ракоядните жаби, летящите риби и водните змии. Тук се срещат и гигантски медузи, които често достигат до 1 м. в диаметър. Има птици-фрегати, множество албатроси и арктически пингвини.

В Индийския океан са разположени Сейшелските острови, наречени "перлите на Индийския океан". Те са едно от най-удивителните места в света. Със своите безкрайни бели плажове, девствена природа и кристално чисти води те са основната туристическа атракция разположена в океана.

Особено ценени са заради невероятната природа, която привлича милиони гости от цял свят. Най-разпространен е екотуризма, а законите за строеж на хотелите са изключително строги. За запазването на околната среда са взети всички необходими мерки и островите могат да бъдат посещавани годишно само от 200 000 туристи, като те не може да са повече от 4000 души по едно и също време.

Индийският океан е дом на някои от най-луксозните острови и предлага едни от най-прелестните пейзажи по целия свят. Островите Мавриций и Мадагаскар са само част от дестинациите, които можете да посетите. Предлагат се множество комфортни круизи, показващи едни от най-интересните места и представители на растителни и животинския свят. Повечето от тях могат да бъдат открити само във водите на Индийския океан и никъде другаде.

Сред най-различните круизови курсове в Индийския океан се предлага и посещение на Индия, Тайланд и Сингапур. Където и да решите да се спрете, населените области са сред най-прекрасните в целия свят, които освен с невероятна природа ще ви заинтригуват и с местните обичаи итрадиции на народите, обитаващи тези тайни кътчета.

Арабско море е част от Индийският океан и заема северозападната му част. На запад то граничи с Арабския полуостров, а на Изток с Индостан. Иран, Оман, Обединените Арабски Емирства, Йемен, Сомалия, Джибути, Малдивските острови, Пакистан и Индия имат излаз към Арабско море.

Арабско море се казва така заради своето географско местоположение. Още от незапомнени времена различни търговски кораби са кръстосвали бреговете му, свързващи Близкия Изток с Африка, Югоизточна Азия, Индия и Китай.

Арабско море заема площ от 3.86 млн. кв. км. За крайбрежието му са характерни мангровите дървета, а водите му изобилстват с корали. Известно е като място за размножаване на костенурки, както и с наличието на по-едри акули във водите му. В Арабско море се влива величествената река Инд.

Голям интерес за гмуркачите представляват рифовете в Южен Оман. Тук настъпва югозападния мусон, наречен харифа, който предизвиква екологична промяна, срещаща се само тук. В резултат на мусона брега се насища със студена вода, която е много богата на хранителни вещества. Водораслите, които през летните месеци спят по другите места, тук веднага се събуждат от студеното водно течение. Започвайки наново живота си, те буйно избуяват и покриват рифовете в най-различни цветове.

Когато говорим за Близкия изток често си представяме само нефтени находища, забулени хора, войни и пустини и не обръщаме внимание на богатствата, които се намират в морето, разположило се в тази част на земята.

Преди векове Арабско море е било известно с гмуркачите на перли, които се надпреварвали да намерят най-голямото съкровище. Диамантите още не били толкова разпространени и перлите били смятани за едни от най-ценните предмети.

Хората не разполагали с очила, шнорхели и какви ли още не съвременни удобства и често умирали. Във водите на Арабско море отдавна има множество акули, каменни риби и скатове - всички те враждебно настроени към натрапниците в техния воден свят.

През този период от време около 70 000 души се занимавали с лов на перли. Принуждавал ги бедния начин на живот, който водели и надеждата, че ще намерят най-голямата перла. По-късно, с откриването на нефтените находища Арабия коренно се променя. Голяма част от страните забогатяват, използвайки ценния природен ресурс.

Морето престава да изглежда като от "приказки от 1001 нощ" и неговите ресурси започват да се използват по-бързо отколкото могат да бъдат възстановени от природата. Днес морето е жертва на масивен риболов, замърсяване и застрояване на крайбрежните ивици.

Известно е, че във водите на Арабско мореима голямо разнообразие на животински свят, като много от видовете са ендемични - т. е. срещат се само тук и никъде другаде. Най-застрашени са акулите, които някога са били господарите сред морските създания вАрабско море. Днес те са толкова намалели, че скоро ще станат заплашени от изчезване.

Голяма част от тях се хващат от Оман и се продават като деликатес на рибния пазар вДубай. На един риболовен ден в Арабско море се убиват над 1000 акули.

Азиатците са известни с апетита си към акулови перки, от които се правят голяма част от традиционните супи. Безразборното им избиване обаче застрашава някои от местните популации в Арабско море. Това са най-вече черноперите акули и бичите.

Тук обаче се намират и едни от най-големите природозащитни организации в света и е възможно проблемът в някакъв момент да бъде решен. За това обаче се изисква и намесата на правителствата на отделните арабски държави.